Давай роклята ми скъсай ти, като чувствата я смачкай,
победител себе си пиши, да раняваш се, гордееш, как живееш?
Само час и после си върви, не любов си, а отрова,
да ме тровиш как не ти тежи, но съм твоя, как умееш да владееш.
Всяка нощ след тебе пия, тръгнеш ли си, плача и боли,
иде ми да те убия, сърцето ти е камък, не тупти.
Звяр си, но си най-добрият, всеки път оставяш ме в сълзи,
мога ли да ги изтрия, сърцето ми не бие, не тупти.
Зад гърба ми чувам приказки, колко лесно твоя ставам,
давай още, всичко разкажи, щом ме искаш повалена и сразена.
Знам харесва ти така нали, щом душата ми я взимаш,
пак съм твоята кукла на конци, колко лесно ме владееш, как умееш?