Бял сняг, сив лед
Върху напукана земя.
Върху нея като кръпки стои
Град в пътна бримка.
Плават се облаци над града,
Затваряйки небесна светлина.
Върху града е жълт дим,
Градът е на две хиляди
Проживявани под светлина на Звезда
По името Слънце...
И две хиляди години е война,
Войната няма причини.
Тя е дело за млади хора,
Срещу бръчките е церът.
Червената червената кръв,
След един час вече просто земя,
След два часа са цветя и трева
След три часа тя пак е жива
И загрята с лъчове на Звезда
По името Слънце...
Ние знаем, че винаги било е така,
Че Съдба по-много дава обич
На спазващи закони инакви
И които не умират на възраст.
Той не помни дума "да" и дума "не",
Той не помни чинове и имена.
И способен да се хвани звезди,
Не мислейки че това е сън,
И да падне изгарян от Звезда
По името Слънце...