Звезда По Имени Солнце [Zvezda po imyeni Solntse] [Bulgarian translation]

Бял сняг, сив лед

Върху напукана земя.

Върху нея като кръпки стои

Град в пътна бримка.

Плават се облаци над града,

Затваряйки небесна светлина.

Върху града е жълт дим,

Градът е на две хиляди

Проживявани под светлина на Звезда

По името Слънце...

И две хиляди години е война,

Войната няма причини.

Тя е дело за млади хора,

Срещу бръчките е церът.

Червената червената кръв,

След един час вече просто земя,

След два часа са цветя и трева

След три часа тя пак е жива

И загрята с лъчове на Звезда

По името Слънце...

Ние знаем, че винаги било е така,

Че Съдба по-много дава обич

На спазващи закони инакви

И които не умират на възраст.

Той не помни дума "да" и дума "не",

Той не помни чинове и имена.

И способен да се хвани звезди,

Не мислейки че това е сън,

И да падне изгарян от Звезда

По името Слънце...