Чувам пак гласът на моя спомен –
късен глас, изчезнал в тъмнината.
Този глас се връща със една звезда –
късен глас, превърнат във звезда,
във падаща звезда.
Имам аз, имам пак звезда,
имам аз, имам своя път в нощта.
Моя далечна звезда,
ти изпращаш малък лъч
над моята земя, над моята любов.
Имам аз, имам пак звезда,
о, имам аз, имам своя път в нощта.
Моя далечна звезда,
ти изпращаш малък лъч
над моята земя, над моята любов.
Нежен глас в нощта към мен пътува,
звезден глас сърцето ми сънува.
Спомена ще блесне в тъмнината,
може би сънувам любовта.
Може би, може би това е любовта.