Zpráva všem holubům [Bulgarian translation]

Гълъби, викам всички гълъби

от крайбрежни улици, кули и арки.

Гълъби, съобщение за всички гълъби –

долетете близо, изведнъж не знам какво да сторя.

Долетете близо и от всички площади,

бели статуи, паркове и катедрали.

Долетете тук, случи се нещастие –

не го е грижа за мен вече онзи, когото го бе грижа.

От уханието на ръцете ти,

от обещанията ти

остана надписът „Не хранете гълъбите“ –

звучи като изстрел,

табела на място,

тайно като любовта на двама ни.

Паркът пази тъгата,

в тъмното танцуват листа,

търся те в нощта, както куче – своя стопанин.

Нетърсена,

имам доста време

до сутринта.

Гълъби, съобщение за всички гълъби

от крайбрежни улици, кули и катедрали.

Гълъби, съобщение за всички гълъби –

не го е грижа за мен вече онзи, когото го бе грижа.

Ранена

като крило на гълъб,

тъкмо ще ти помахам още.

Объркана

като рокля наобратно,

не виждам, не чувам и не мога да спя.

Колебая се да се прибера,

отказвам да се примиря,

светът внезапно плете нишката назад.

Гадая защо

точно онзи надпис,

„Не хранете гълъбите“, ми е в главата.

Скитам се под дъжда,

главата ме боли,

остана надписът „Не хранете гълъбите“.

Дъждът прегъва некролог

и тая сладня

просто не се чете.

Гълъби, викам всички гълъби

от крайбрежни улици, кули и арки.

Гълъби, съобщение за всички гълъби –

долетете близо, изведнъж не знам какво да сторя.

Долетете близо и от всички площади,

бели статуи, паркове и катедрали.

Долетете тук, случи се нещастие –

не го е грижа за мен вече онзи, когото го бе грижа.