Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай ти нощта,
винаги да идва ден!
Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден!
Имам кон от светлина, цяла нощ препусках аз,
търсих моята зора, търсих ден
и задъхана дори скъсах тъмни небеса.
Хей, хей, зора зори!
Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай ти нощта,
винаги да идва ден!
Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден!
Имам кон от светлина, цяла нощ препусках аз,
търсих моята зора, търсих ден
и задъхана дори скъсах тъмни небеса.
Хей, хей, зора зори!
Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай ти нощта,
винаги да идва ден!
Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден!
Имах грейнали звезди,
имах влюбени очи,
имах обич и тъга,
но изчезна всичко в миг
и сега препускам аз
към тебе, ден!
Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай ти нощта,
винаги да идва ден!
Тичай, вихрогоньо мой,
с вик събуждай любовта,
винаги да бъде ден!