Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли?
Чуваш как бие сърце,
търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти: „Рано е още“.
Знаеш ли колко е страшно да бъдеш обречен,
кръста да носиш, припявайки някаква песен?
И уморена до смърт
стъпваш по земната плът,
горе небето шепти: „Рано е още“.
Как да го търся, къде и кога?
Между небето и тази земя
тръгвам по пътя от мене избран.
Кой ще ме срещне – не мога, не мога да знам.
Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си
и да не искаш да влезеш, защото е пусто?
Всичко е както преди,
няма от никой следи,
в теб закрещява светът: „Късно е вече!“
(×2):
Как да го търся, къде и кога?
Между небето и тази земя
тръгвам по пътя от мене избран.
Кой ще ме срещне – не мога, не мога да знам.