Какво сте вий, небе и птици,
какво сте вий, цветя и плам,
ти, моя младост, мои мисли,
и вий, мечти и свят голям,
ако не мога да ви обичам,
ако не мога да ви раздам?
О, чуй ме, чуй ме, вярвай –
днес приказките оживяват!
Под нашите задъхани ръце
от чисто злато със нова обич
заблестява, заблестява моето сърце.
О, чуй ме, чуй ме, вярвай!
Аз знам – и ти, когато тичаш
към мене тъй, се питаш пак:
„Какво сте вий, небе и мисли,
и ти, любов и трепет ням,
ако не мога да ви обичам,
ако не мога да ви раздам?“
О, чуй ме, чуй ме, вярвай, вярвай –
днес приказките оживяват!
Със моите и твоите слънца
от чисто злато със много обич
засияват, засияват нашите сърца.
О, чуй ме, чуй ме, вярвай,
вярвай ти!