Златни коси [Zlatni kosi] lyrics

През тая утрин необятна

отново питаш ме с очи

защо косите ми са златни

под тези утринни лъчи.

Попитай ветровете бели,

когато жътва зазвъни,

топя коси в жита узрели

сега сред тези плодни равнини.

Топя коси в жита узрели

сред тези плодни равнини.

Заплитам ги със класовете,

заплитам слънцето сред тях

и те над раменете светят,

посипани със златен прах.

Земята ми по тях златее,

познала своите черти,

и всяко лято жито зрее

косите ми да позлати. (×2)

И всяко лято жито зрее

косите ми да позлати. (×2)