Нощ без звезди, градове без имена и мойте спомени. Следи от спирачки на пътя който водят до небето.
А бях сам на края на света без тебе, на крачка до дъното. Сам срещу всички на края на времето. А къде остана ти ?
Златни години и дълги сенки. Помоли се за нашето време. Една свещ на любовта запали за мене.
Хладна зима измива мойте нощи със твоите сълзи.
Животът не посипал рози, не не всичките мой спомени.