Рисува студът по стъклата
студена приказка без край
и търсим топлина в палтата,
звъни последния трамвай.
И уж случайно го изпускаш,
сами сме сякаш на света.
С горещи устни ме докосваш –
от радост чак ще полетя.
Лятна любов, за нас оцеляла –
от лятото горещо приказка бяла.
Лятна любов при нас се е спряла,
от лятото наше все още оцеляла.
Недей, не си отивай още –
самотна ще е обичта.
Студът не ни разделя нощем
и сякаш стопля ме света.
Рисува студът по стъклата
студена приказка без край
и търсим топлина в палтата,
звъни последния трамвай.
(×4):
Лятна любов, за нас оцеляла –
от лятото горещо приказка бяла.
Лятна любов при нас се е спряла,
от лятото наше все още оцеляла.