Синя лампа. Перде на цветчета.
Стръмен вятър. И дъх на море.
Уж презирам уюта, момчета,
а се чувствам напълно добре
в тази къща,
забравена зиме
от познати и чужди очи.
Като кораб без мачта и име
тя е пуста… Прибоят бучи.
Студ прегъва лозите по склона.
Сняг танцува в крайпътния ров.
…Просто вече е минал сезонът
на транзистори, смях и любов.
Просто пътят е станал пътека,
а дворецът блестящ – пуст хотел.
Идва време да върна полека
топлината, която съм взел.
Но бушува голямата истина!
Светлинките в морето трептят.
…Ако аз съм се върнал на пристана,
някой друг е потеглил на път.