В заснежената вселена, прегръдките са нежни.
Едно и е известно наверно, колко ние с теб сме близки.
Но растат ледовете.
Твоите цветя, ще опазя с ръцете си.
Живей, живей.
Не са за нас, тълпите, лицата. Не са за нас хладните столици.
Този джас,
Римите, нотите те са дом за нас.
Аз не зная, кой си ти.
Вземи моите желания,
Взривявай мостовете си, давам ти моето съзнание, за това, че ние сме на ти.
Спаси ме от нежните лилий.
С своите шипове.
Докосвай ги с устните си. Живей, живей.
Не са за нас, тълпите, лицата. Не са за нас хладните столици.
Този джас,
Римите, нотите те са дом за нас.
Аз не зная, кой си ти.