Като млад юнак от приказка,
Със коса – от вятър плисната,
Със очи – слънца запалени
И сърце – цветя негалени,
Идвам аз към теб, незнайната –
Приказната и омайната,
Птица-жар крила разперила,
Търсена и ненамерена.
Жар-птица вечно за мен бъди,
Примамвай ме в небеса!
При мойто слънце ме заведи,
За да не бъда толкоз сам.
Живей, любов! И измислица
Дори да бъдеш, но живей!
И от мечта стани ти истина,
Но само мъка – не, недей!
Приказката става истина,
Истината става приказка,
Щом една мечта-измислица
Е родена с обич искрена.