Земя, земя, какъв е този огън,
когато пролетния земетръс
събуди в тебе първите тревоги
да оживява твойта мъртва пръст,
да се покаже първата тревичка,
над себе си открила ясен свод,
и в тебе бързо да се сменя всичко,
да минеш от един към друг живот?
Ти, черната, да станеш многоцветна.
Ти, ледена, да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната, през нощите да светиш.
Ти, голата, света да облечеш.
Да бъдеш малка и така безкрайна,
да бъдеш равна като житна степ.
Земя, земя, научих твойта тайна,
защото моят огън е от теб.
(×2):
Ти, черната, да станеш многоцветна.
Ти, ледена, да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната, през нощите да светиш.
Ти, голата, света да облечеш.