Някъде под небето
На грешната Земя
Живеел народ обречен
На живот без светлина.
Слепи били очите,
Вечна била нощта,
Черни били ръцете
На сляпата съдба.
Дълго така живяли
В мрак и тъмнина,
Свои богове създали -
Идоли на скръбта.
Но станало нещо странно
В техния тъмен свят -
Родил се човекът-чудо,
Прогледнал за първи път.
Бликнала злобна завист
В обречените души.
Те черни пръсти сплели
В своите коси.
Очите му отнели
И до края на своя живот
Осъден бил да страда
От слепия народ.
С вериги окован завинаги.
Затуй, че бе видял деня
На хиляди слепци
Не можеше да бъде крал
И в света остана сам
Със свойта вина. (х2)