Помниш ли как двамата на този бряг
дирихме със тебе своя песен,
как със теб се влюбихме и после как
раздели, остави ни Одесос?
Беше начало на истински път,
беше начало на ден
в спомени, но те са от кръв и от плът,
те са във теб и във мен, и във мен.
Помниш ли как слънцето на този град
в утрото се ражда от вълните?
Затова тук винаги денят е млад
и щастлив, и нов като откритие.
Беше начало на истински път,
беше начало на ден
в спомени, но те са от кръв и от плът,
те са във теб и във мен, и във мен.
Спомени, и в тях – един въпрос суров.
Спомени, и в тях – въпрос нелесен:
има ли завръщане в една любов,
има ли завръщане в Одесос?
Има ли, има ли завръщане?