Моят дом още стои.
Мама дали ме чака в нощта?
Вятър самотен дълго шуми,
чука по наш'та врата.
Кой ще отвори? Где си сега?
Може би спиш с бяла глава.
Чакаш ли ти, мамо, с тъга,
или е сянка това?
Мамо, за мен сега излез,
както икона изгрей!
Мамо, къде отиде без вест?
Никой ли тук не живей?
Чезне в трева пътеката там,
където вървяхме двама преди.
Идвам си аз, а нищо не знам,
няма ги твойте следи.
Мамо, за мен сега излез,
както икона изгрей!
Мамо, къде отиде без вест?
Никой ли тук не живей?
Дълго аз бродих, бродих в света.
Мамо, прости – как закъснях!
Целувам сега наш'та врата,
гдето преди ти стоя. (×2)