Моят дом забравих, оплетен в суета,
В работа семейство и деца.
Толкова години за други преживях,
Раздавах се, дори като грешах.
Да се върна в моя дом и по утринна роса,
да погаля с длани майчина коса.
Да се върна в моя дом и любимите ръце,
Да окъпят в сълзи моето лице.
[Припев:]
Знам, че тук за винаги,
Ще се завърна някой ден.
Сам, свободен и щастлив,
Ще се завърна някой ден.
Бродят мълчаливи, сред нощните звезди,
Сенките на моите деди.
Те ми дават сили във този свят студен,
Възкръсва пак духът ми уморен.
[Припев]
Да се върна в моя дом и по утринна роса,
Да погаля с длани майчина коса.
Да се върна в моя дом и любимите ръце,
Да окъпят в сълзи моето лице.
[Припев]