(×2):
Заспи ми, съ̀рце, заспи ми, душо,
него да не виждам, да го не жаля̀.
Откак очи ми в негови се впиха,
работа не пипвам, сън ме не фаща̀.
Не ме научи майка ми
как се люби, без любим да си.
Как да го забравя, като не
ме слуша ни съ̀рце, ни душа?
Заспи, заспи, сърце… (×2)
(×2):
Заспи ми, сърце, заспи ми, душо,
него да не виждам, да го не жаля.
Откак очи ми в негови се впиха,
работа не пипвам, сън ме не фаща.
Не ме научи майка ми
как се люби, без любим да си.
Как да го забравя, като не
ме слуша ни сърце, ни душа?
Заспи, заспи, сърце… (×3)
Не ме научи майка ми
как се люби, без любим да си.
Как да го забравя, като не
ме слуша ни сърце, ни душа?