Времето мине и тече,
една река тихо тече.
Тече, тече – кога плаче,
кога жална песен пее.
Комити край река биле
и от бистра вода пиле.
Люти рани тука миле
и во сърца тага криле.
Припев:
Заплачи, моя Македонийо!
Заплачи, щом тежко ти е!
Заплачи, що душмани те крале,
на три дела те разделиле!
Заплачи, моя Македонийо!
Заплачи за свойте чеда!
Комити ти, юнаци що биле,
що за тебе честно гинеле!
Комити край река биле
и от бистра вода пиле.
Люти рани тука миле
и во сърца тага криле.
Припев:
Заплачи, моя Македонийо!
Заплачи, щом тежко ти е!
Заплачи, що душмани те крале,
на три дела те разделиле!
Заплачи, моя Македонийо!
Заплачи за свойте чеда!
Комити ти, юнаци що биле,
що за тебе честно гниле!