Правя крачка и от теб си тръгвам,
правиш две, за да си тръгнеш първи.
Щом желаеш, нека се държим
сякаш ни минава с аспирин.
Думите за сбогом сам кажи си,
да не ме обичаш, запиши си.
Всички мои рокли изхвърли
и без мене продължи.
Запали, изгори си леглото след мене,
друга там да не може да легне.
Свикнало е с моите извивки,
пак ще иска мен...
Запали, всеки град, в който твоя била съм,
нищо да не напомня коя съм.
И дано любовта да ни мине,
ако питаш мен – съмнявам се.
Всяко чудо е за три дни знаеш,
на четвъртия не ги желаеш.
Всяка друга е един процент,
от това, което има в мен.
Колко пъти разделени бяхме
и финално две неща разбрахме.
Нито можем да не си крещим,
нито поотделно с теб да спим.
Запали, изгори си леглото след мене,
друга там да не може да легне.
Свикнало е с моите извивки,
пак ще иска мен...
Запали, всеки град, в който твоя била съм,
нищо да не напомня коя съм.
И дано любовта да ни мине,
ако питаш мен – съмнявам се.
Любов - кажи ми как се спира.
С колкото и други да си ти,
аз ще бъда в главата ти.
Давай, тръгвай и от мен върви си,
че не ме обичаш, запиши си.
Всичките ми рокли ги хвърли
и без мене продължи.
Запали, изгори си леглото след мене,
друга там да не може да легне.
Свикнало е с моите извивки,
пак ще иска мен...
Запали, всеки град, в който твоя била съм,
нищо да не напомня коя съм.
И дано любовта да ни мине,
ако питаш мен – съмнявам се.