Залюбила мари малка мома,
залюбила мари голям ерген.
Тя го люби, той я не ще
па накрая мари той и рече.
Малка си мари пък ти за мене
а пък аз мари голям за тебе.
Стой, почакай да порастнеш
пък тогаз мари ела при мене.
Плакала е мари малка мома,
плакала е мари два дни, три дни.
Па накрая се засмяла,
и на момък, мари продумала.
Ще почакам момко, що да сторя,
ала сал за едно ще се моля :
син да имаш да порастне,
пък тогаз мари него ще взема.