Безмълвно – няма равнина,
гори от залезна жарава.
От тая ниска светлина
и сенките се удължават.
Намерихме добрия час.
Изглежда всичко много просто.
Еднички птиците над нас
разнасят свойто безпокойство.
Те вечно в пориви горят
и жадно влюбени се гонят.
Над оглушелия ни път
пожертвани пера се ронят.
Пера ли, чувства ли – не знам.
Без загуби не ще отминем.
И всеки се помолва сам:
дано са само поправими.
(×2):
Дано тогава не мълчим
и този час да не забравим.
Дано във твоите очи
все този залез продължава!