Не отминавай никое „обичам те“,
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое „обичам те“,
защото, ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
(×2):
Отново се поспри, поспри, не отминавай:
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита.
И после в сънища да те извайват.
Не отминавай никое „обичам те“,
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое „обичам те“,
защото, ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
(×2):
Отново се поспри, поспри, не отминавай:
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита.
И после в сънища да те извайват.