Закърнели сетива
Има ли смисъл да мълча, контролирам яроста,
щом около мен света е безчувствен, изкуствен?
Има ли смисъл да се мъча, да ангажирам мисълта
щом около мен света е безмислен, измислен?
Има ли смисъл в любовта, живота си да споделя,
щом около мен света е безсрамен, измамен?
Има ли смисъл да се боря, справедливост да търся,
щом около мен света е покварен, коварен?
Празнота, хладнокръвно се просмуква,
тишина, заглушила всички чувства.
Тъмнина оцветява мойта същност,
закърнели сетива.
Трябва ли да полетя, ако високо се стремя,
щом до мен света е въздушен, задушен?
Има ли смисъл да творя, нов ред построя,
щом около мен света е направен, забравен?
Мога ли да им простя, над греха да се смиля,
щом до мен света е виновен, лъжовен?
Искам ли да съм будна, живота си да не проспя,
щом до мен света е вулгарен, кошмарен?
Празнота, хладнокръвно се просмуква,
тишина, заглушила всички чувства.
Тъмнина оцветява мойта същност,
от закърнели сетива.
Няма смисъл да стоя, в себе си затворена,
макар до мен света да е поробен, отровен.
И не мисля да платя, никумо нищо не дължа,
макар до мен света да е подкупен, валутен.
И не искам да търпя, да скланям пак глава,
макар до мен света да е прегърбен, безмълвен
Няма да се съглася с теб да се съобразя,
макар до мен света да е угоден, изроден.
Празнота, хладнокръвно се просмуква,
тишина, заглушила всички чувства.
Тъмнина оцветява мойта същност,
от закърнели сетива.