Забравени във музика слова.
Безгласни и отминали. Далечни.
Ако ги помня – помня ги едва.
Но не ги пиша. Не ги чувам вече.
Дали животът ме ожесточи,
или забрава през душата мина?
Обезцветените от четене очи
обхващат и света наполовина.
И виждат суха залезна трева,
останала без цветове и сила,
огъната надве и затова
най-жълта тишина изобразила.
Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни!
Аз бих оставил всичко настрана,
но с мислите, които все ме дебнат,
какво да правя? Как да изразя
неспящото, което в мене диша?
Ще го удавя във една сълза
или във късен стих ще го опиша.