Тъй дълго стана мойто закъснение.
Очакваш ли ме още с нетърпение,
очи, изпълнени с тревога,
съмнения нескрити и желания?
А може би чрез изпитания,
а може би на разстояние
се чувства силата на любовта
и нейната неземна власт.
(×2):
Ах, как жестоко времето през нас минава!
Поне усмивката си запазѝ
и тези пламенни стрели в очите,
с които мигновено ме рани.
За отговор ще чакам не слова,
а жарко тръпнещите устни,
стрели, стопени във тъга,
ръце, които стискат и не пускат.
А може би чрез изпитания,
а може би на разстояние
се чувства силата на любовта
и нейната неземна власт.
(×2):
Ах, как жестоко времето през нас минава!
Поне усмивката си запазѝ
и тези пламенни стрели в очите,
с които мигновено ме рани.