Ти ли питаш как съм?
Как да бъда
след такава обич луда?
Някак жива пак съм,
но докрая
как без теб да дишам, не зная.
Ти, със когото бях нещастна,
ти, като рана не зарасна.
Кой е луд да е мой?
От мене бягат, когато им кажа:
Три, две, загасете светлините!
Знам, знам как издават ме очите.
Там, там пише неговото име.
Той боли ме и няма забравяне.
Три, две, загасете светлините!
Час-два да не ми личат лъжите.
Час-два имам нужда от заблуда,
да не мисля за него, когато съм с друг.
Искам да съм тази,
дето мрази мисълта,
че бил си със мене.
Но сърцето пази,
още пази
любовта си само за тебе.
Ти, със когото бях нещастна,
ти, като рана не зарасна.
Кой е луд да е мой?
От мене бягат, когато им кажа:
Три, две, загасете светлините!
Знам, знам как издават ме очите.
Там, там пише неговото име.
Той боли ме и няма забравяне.
Три, две, загасете светлините!
Час-два да не ми личат лъжите.
Час-два имам нужда от заблуда,
да не мисля за него, когато съм с друг.
Три, две, загасете светлините!
Знам, знам как издават ме очите.
Там, там пише неговото име.
Той боли ме и няма забравяне.
Три, две, загасете светлините!
Час-два да не ми личат лъжите.
Час-два имам нужда от заблуда,
да не мисля за него, когато съм с друг.