Забравих си шала [Zabravih si šala] [French translation]

Малък град –

беше свят за нас…

Свят, свят… и хора;

светлина…

Някъде там, в града,

сред шумящи листа

шумолят и стъпки,

отвяни от есента…

(×2):

Забравих си шала,

забравих и теб до мен –

останаха в дните,

в чашата чай

със мойто лице…

Тихо

остана след теб –

разля ми и чая

и просто пое…

Аз се смея без глас,

чувам твоя смях

във разлятия чай,

във моя си рай,

мечтаех, желаех теб…

(×2):

Забравих си шала,

забравих и теб до мен –

останаха в дните,

в чашата чай

със мойто лице…

(×2):

Във чашата чай

със мойто лице…