Малък град –
беше свят за нас…
Свят, свят… и хора;
светлина…
Някъде там, в града,
сред шумящи листа
шумолят и стъпки,
отвяни от есента…
(×2):
Забравих си шала,
забравих и теб до мен –
останаха в дните,
в чашата чай
със мойто лице…
Тихо
остана след теб –
разля ми и чая
и просто пое…
Аз се смея без глас,
чувам твоя смях
във разлятия чай,
във моя си рай,
мечтаех, желаех теб…
(×2):
Забравих си шала,
забравих и теб до мен –
останаха в дните,
в чашата чай
със мойто лице…
(×2):
Във чашата чай
със мойто лице…