Днес разбрах, пак звънял си днес,
питал си как съм аз.
Знам, че ти си спомняш още
всички наши луди нощи,
знам, че още имат те над тебе власт.
Сам тръгна, нали, почти без причина,
затова си идвал само в моя сън.
Сам тръгна, нали? Защо след години
моя дом тревожиш с неуместен звън?
Ето, пак чувам твоя глас,
пак звъниш в късен час,
но сега не е тъй просто –
забравѝ онези нощи,
забрави ги, щом забравих ги и аз.
(×2):
Сам тръгна, нали, почти без причина,
затова си идвал само в моя сън.
Сам тръгна, нали? Защо след години
моя дом тревожиш с неуместен звън?