Често… често си мисля за едно завръщане – за едно внезапно завръщане нощем. За мене нищо не е завършило. Аз те обичам още. С топли ли пръсти ще ме прегърнеш – не зная. Така се страхувам, затова само мислено ще се връщам и мислено ще те целувам.
Всяка нощ
във твоя сън
ще бъда гостенка,
дошла със мислите,
до твоята ръка
ще се докосна с тихи пръсти,
ще чуя твоя пулс,
твоя силен дъх.
С надежда всеки път
ще чакам тихо
да чуя мойто име,
родено от съня,
но знам, че ти тогава
ще шепнеш други имена
и с болката позната
ще тръгна пак назад.
Забравѝ ти мен и името
и при случайна среща
встрани извръщай ти глава,
дори и любовта
след време забравѝ –
аз пак ще идвам вече
безименна при теб.
Ще бъда често аз
в спокойния ти сън
със мисли белокоси,
аз пак ще се докосвам
без страх до всичко твое,
до твоя дъх спокоен,
до твойте топли устни,
макар да е напразно…
Забравѝ,
не те виня.
Не идва втори път
една и съща обич.
Забрави,
забрави…
Ще бъда често аз
в спокойния ти сън
със мисли белокоси,
аз пак ще се докосвам
без страх до всичко твое,
до твоя дъх спокоен,
до твойте топли устни,
макар да е напразно…
Забрави,
не те виня.
Не идва втори път
една и съща обич.
Забрави,
забрави…
Стига…