Колко много смях забравен
между твоите стени и днес пак звучи!
Да притворим очи,
да върнеме времето!
Оживява всеки миг
и така се завръщаш отново там, някъде далече.
Да притворим очи,
да върнеме с болка
от спомена времето!
Свети старата къща,
но връщам се късно.
Ти жив си още
в моите нощи.
Ти жив си още,
мой далечен роден дом.
Ти светиш в мрака –
знам, мене чакаш.
Късно е вече,
мой далечен роден дом,
последен подслон.
Колко много път изминах,
за да стигна аз пред твоя праг, роден дом!
Да притворим очи,
да върнеме времето!
Мигове отронени
и мечтата се връща във спомена там нейде отдалече.
Да притворим очи,
да върнеме с болка
от спомена времето!
Свято минало мое,
дали ще се върна?
(×2):
Ти жив си още
в моите нощи.
Ти жив си още,
мой далечен роден дом.
Ти светиш в мрака –
знам, мене чакаш.
Късно е вече,
мой далечен роден дом,
последен подслон.