Забравен дом [Zabraven dom]

Колко много смях забравен

между твоите стени и днес пак звучи!

Да притворим очи,

да върнеме времето!

Оживява всеки миг

и така се завръщаш отново там, някъде далече.

Да притворим очи,

да върнеме с болка

от спомена времето!

Свети старата къща,

но връщам се късно.

Ти жив си още

в моите нощи.

Ти жив си още,

мой далечен роден дом.

Ти светиш в мрака –

знам, мене чакаш.

Късно е вече,

мой далечен роден дом,

последен подслон.

Колко много път изминах,

за да стигна аз пред твоя праг, роден дом!

Да притворим очи,

да върнеме времето!

Мигове отронени

и мечтата се връща във спомена там нейде отдалече.

Да притворим очи,

да върнеме с болка

от спомена времето!

Свято минало мое,

дали ще се върна?

(×2):

Ти жив си още

в моите нощи.

Ти жив си още,

мой далечен роден дом.

Ти светиш в мрака –

знам, мене чакаш.

Късно е вече,

мой далечен роден дом,

последен подслон.