Месецът е в знака на Скорпиона,
Това е нейното време.
Всички след нея бяха копия,
безцветни и неми.
Като си представя нейния лик
на мига изтръпвам.
В погледите търся образи
които на нея приличат.
С глава против срцето се боря,
Ала на края на приказката,
сърцето продава стария трик,
и се откъсвам...
И се лутам,
По пътищата на отдавнашните дни.
Това беше магия, набрана свила (коприна),
на нейните гърди.
Рефрен:
А хората...
Скривам се и не говоря за това,
Зер как да им обясня
макар чужда, моя си,
още се храня със същата заблуда.
Да танцува е могла вечно,
така дръзко млада.
Дните ѝ започваха тогава,
като падне мрак.
И тишината намира път
в нощите сребърни.
И се скитам
По тия места, където е била моя.
Ала утрините се прокрадват
и отнемат всяка надежда
докато се будя.
Рефрен:
А хората...
Скривам се и не говоря за това,
Зер как да им обясня
макар чужда, моя си,
още се храня със същата заблуда.
Макар чужда, моя си,
Макар чужда, моя си...
Всеки ден оцветявам с тъжни ноти,
Всеки сън преплитам с живота...
И там си ти и полудявам...
Рефрен: 2х
А хората...
Скривам се и не говоря за това,
Зер как да им обясня
макар чужда, моя си,
още се храня със същата заблуда.