Zabluda [Bulgarian translation]

Месецът е в знака на Скорпиона,

Това е нейното време.

Всички след нея бяха копия,

безцветни и неми.

Като си представя нейния лик

на мига изтръпвам.

В погледите търся образи

които на нея приличат.

С глава против срцето се боря,

Ала на края на приказката,

сърцето продава стария трик,

и се откъсвам...

И се лутам,

По пътищата на отдавнашните дни.

Това беше магия, набрана свила (коприна),

на нейните гърди.

Рефрен:

А хората...

Скривам се и не говоря за това,

Зер как да им обясня

макар чужда, моя си,

още се храня със същата заблуда.

Да танцува е могла вечно,

така дръзко млада.

Дните ѝ започваха тогава,

като падне мрак.

И тишината намира път

в нощите сребърни.

И се скитам

По тия места, където е била моя.

Ала утрините се прокрадват

и отнемат всяка надежда

докато се будя.

Рефрен:

А хората...

Скривам се и не говоря за това,

Зер как да им обясня

макар чужда, моя си,

още се храня със същата заблуда.

Макар чужда, моя си,

Макар чужда, моя си...

Всеки ден оцветявам с тъжни ноти,

Всеки сън преплитам с живота...

И там си ти и полудявам...

Рефрен: 2х

А хората...

Скривам се и не говоря за това,

Зер как да им обясня

макар чужда, моя си,

още се храня със същата заблуда.