За любовта ми, грешна или свята,
и за часа на всяка самота,
за този вятър пролетен, когато
не можеш да заспиш в нощта.
За всеотдайно верния приятел,
за всеки труден час във моя ден,
за всяка моя пролет или лято
аз пазя спомена във мен.
(×2):
Отново аз вървя в този свят огромен.
Аз мълвя: „Не ставай спомен“.
Аз зова всеки миг отронен.
Зова дъжда връхлитащ и нечакан,
зова далечна светлина във мрака.
Дали отново някой там ме чака още, още?
За този сняг изгарящ мойте длани
със свойта крехка, чиста белота,
за всеки мой нечакан порив странен
от болката за красота.
За всеки стих, дошъл във самотата,
донесъл светла радост и тъга,
във този свят безкрайно необятен
откривам истини сега.
(×2):
Отново аз вървя в този свят огромен.
Аз мълвя: „Не ставай спомен“.
Аз зова всеки миг отронен.
Зова дъжда връхлитащ и нечакан,
зова далечна светлина във мрака.
Дали отново някой там ме чака още, още?