Очите ти докосват ме
и оставят в мен любов.
Ръцете ти носят ме там
над езера от плач.
Ти, цвят от пролетта,
дъжд от светлина,
остани.
И сега стапяш ме
в синя топлина и здрач.
Звезда си ти и ме обливаш
в тишина сега.
Ти, цвят от пролетта,
дъжд от светлина,
остани.
И с вятър див
да сплиташ в косите ми живот,
защото си любов.
И в някой сън
във рая да ме отнесеш
и с обич ми дари мечта докрай,
за мен живей.
Очите ти докосват ме
и оставят в мен любов.
Ръцете ти носят ме там
над езера от плач.
Ти, цвят от пролетта,
дъжд от светлина,
остани.
И с вятър див
да сплиташ в косите ми живот,
защото си любов.
И в някой сън
във рая да ме отнесеш
и с обич ми дари мечта докрай,
за мен живей.