Защо така
с усмивка ти ми казваш: „Може би“?
Защо така
се разминават нашите съдби?
Защо така, защо така
ти всичко превърна в една игра?
Всеки вик
и всеки жест,
всеки миг
и всяка вест,
всяка тъга
е за тебе ненужна шега.
Защо така, защо така?
Поне веднъж
да бях съзряла в хладна утрин аз
една сълза,
една уплаха, спряла твоя глас…
Защо така, защо така
една броеница мъгливи дни?
С един и същ равен глас
ще стена аз и насън:
„Сбогом и прости!“
Но какво ще прощаваме аз или ти –
една любов и няколко мечти.
Защо така, защо така
една броеница мъгливи дни?
Всеки вик
и всеки жест,
всеки миг
и всяка вест,
всяка тъга
е за тебе ненужна шега.
Защо така, защо така?
Поне веднъж
да бях съзряла в хладна утрин аз
една сълза,
една уплаха, спряла твоя глас…
Защо така, защо така
една броеница мъгливи дни?
С един и същ равен глас
ще стена аз и насън:
„Сбогом и прости!“
Но какво ще прощаваме аз или ти –
една любов и няколко мечти.