Тъй щастлива бях
и тъй красив – брега,
но защо със страх
се завръщам тук сега
и защо те търся пак,
и защо те викам аз,
и защо се губи в мрак
моя глас?
Ти не си до мен,
толкоз далеч си ти,
но и нощ, и ден
твоя образ в мен трепти,
в мен трепти.
Ти, само ти
можеш да върнеш в мен смеха,
да върнеш слънцето в света.
Защо все мълчиш, защо?
Защо забравяш любовта?
Защо казваш „не“, защо?
Ела. Ела, върни се. Не ме оставяй сама като капка от разбита вълна. Ела, върни се, върни се.
Ти, само ти
можеш да върнеш в мен смеха,
да върнеш слънцето в света.
Защо все мълчиш, защо?
Защо забравяш любовта?
Защо казваш „не“, защо?
Но ти ще дойдеш, знам,
и ще ми върнеш пак
слънчевия бряг
със една тъй нежна длан,
топла длан,
по-красив ще е света
с блясъка на любовта,
но защо мълчиш, защо,
защо мълчиш?