Ти не си любов а взрив,
след който аз за първи път се чувствам жив.
Трябваше да не боли,
да се събуждам без очите ти.
Беше правилно нали
не ми е мястото в живота ти.
Трябваше да не тежи,
а да олекне след раздялата,
но олекна ли кажи на мене не,
ти пак си ми в кръвта.
Припев:
И както от морето стига глътка,
соления му вкус да се почувства,
така от тебе стига ми целувка
да знам че за отказване е късно.
И както и да пазя в мен сърцето
Да не рискува с тебе нови рани, усе
щам че и господ на небето
се моли да не свършва любовта ни.
Нека казват хората
живота как си ми объркал ти,
но със тебе любовта
не го убърка а го подреди.
С теб едно научих
аз животът ми започва в този ден
в който имаме до нас
човек заради който да умрем.
Припев:Х2