Za každou chvíli s tebou platím [Bulgarian translation]

Плащам за всеки миг с теб повече, отколкото може да ти се струва,

и от една безкрайна любов внезапно нищо не остава.

Защо изобщо твърдиш в очите ми: „Наистина много те обичам“?

Вече никога няма да бъдеш който беше;

вече няма да ти повярвам.

Не сме всичко един за друг,

не сме светлина и сянка,

не сме успешната красива двойка.

Кажи – какво имаш за мен:

време като надупчено палто?

Винаги ще получа по-малко от онова, което обещаеш.

Това не си ти, който сутрин ме посреща,

както отдалеч отдавна ми звучи

думичата нереална,

играта опасна –

последната.

Плащам за всеки миг с теб повече, отколкото може да ти се струва,

и от една безкрайна любов внезапно нищо не остава.

Защо изобщо твърдиш в очите ми: „Наистина много те обичам“?

Защо никога няма да бъдеш който беше?

Не те разбирам.

Не сме всичко един за друг,

не сме огън и дим,

не сме сговорен отбор, както знаеш.

Гласът ти не ме убеждава –

защо говориш с други думи,

защо чета в очите ти толкова малко?

Ние сме силите на противоположните полюси на любовта;

времето току-що спечели залога.

Думите са излишни,

а опасната игра –

проклета да е.

Плащам за всеки миг с теб повече, отколкото може да ти се струва,

и от една безкрайна любов внезапно нищо не остава.

Защо изобщо твърдиш в очите ми: „Наистина много те обичам“?

Плащам за всеки миг с теб повече, отколкото мога да понеса,

и вятърът заедно с дъжда отдавна помете тайните мечти от лошите времена.

Дори и на вечното разстояние на хорските пътища любовта трябва води само към любов,

а в щастието си човек се защитава сам

и не знае какво да направи.

(×2):

Плащам за всеки миг с теб повече, отколкото може да ти се струва,

и от една безкрайна любов внезапно нищо не остава.

Защо изобщо твърдиш в очите ми: „Наистина много те обичам“?

Вече никога няма да бъдеш който беше.