За две слова, от тебе вдъхновени,
най-хубавите думи бих редила.
За две сълзи, изплакани от мене,
на мъката сълзите бих изпила.
Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина внезапно
и всичко ми донесе изведнъж.
За две ръце, протегнати насреща,
отдала бих последния си дъх.
За две очи, за две очи горещи
земята бих докрая извървяла.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка,
и аз не зная как ще издържа.
Дали си ранна ти, дали си късна,
или е вечен този огън нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни – било̀ е от любов.
За две ръце, протегнати насреща,
отдала бих последния си дъх.
За две очи, за две очи горещи
земята бих докрая извървяла.
За две очи, за две очи горещи
земята бих докрая извървяла. (×2)