За две ръце [Za dve rǎce]

За две ръце, протегнати насреща,

земята бих докрая извървял.

За две очи, като звезди горещи,

аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,

най-хубавите думи бих редил.

За две сълзи, изплакани за мене,

аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз – по зрънце само,

по капки от далечен, чакан дъжд.

А ти дойде като небе голяма

и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,

пожари звездни, за да не тъжа,

от мъка – песен, а от песен – мъка,

и аз не зная как ще издържа

при тая среща – ранна или късна,

на тоя огън – древен или нов.

Ако сърцето ми сега се пръсне,

едно помни – било̀ е от любов.