Üzülmedin Mi [Bulgarian translation]

Простреляха ме

от същото място, отново и отново,

но мълчах.

Разруши живота ми,

подведе ме сериозно,

стана моята болка.

И видях истината,

истинската ти същност.

Въпреки това държах

тези студени твои ръце.

Тръгвах си колко пъти,

но се въздържах.

Не можах да го направя, не можах да те нараня,

както ти, никога.

Не страдаше ли докато напускаше сърцето ми?

Не се ли снижи докато наруши любовните думи, които ми даде?

Как ме гледаш в очите докато си взимаш сбогом?

Аз много страдах,

ти не страдаше ли?