Душата ти е черна
Кръвта ти е студена
Кожата ти е груба
Имаш сърце от злато
Лицето ти,тъй тъмно
С лепкава коса
Върху плътта ти,
Мокри/Водни същества навсякъде
Кара ме да потръпна
Бяла река,
Открадна очите ми
Никога не ги върна
Опита се да ме целунеш
И прати тръпка
Около врата ми
Бяла река
Мокър,златен храм
Ти продаде ума ми
Опита се да ме убиеш
Накара ме да настръхна
Мразиш слънцето,
Но дъждът е приятен
Обичаш снега,
Но се страхуваш от леда
Облечена си в кал,
Несигурна за гмуркане
Искам златото ти,
Но ти,
Ти искаш живота ми
Ти искаш живота ми
Бяла река,
Открадна очите ми
Никога не ги върна
Опита се да ме целунеш
И прати тръпка
Надолу по врата ми
Бяла река
Мокър,златен храм
Ти продаде ума ми
И се опита да ме убиеш
Накара ме да настръхна
Опита се да ме удавиш
Нямах против да плувам
И се опита да ме погълнеш
Постави тръпка по кожата ми
Опита се да ме задържиш
С милион неща
И се опита да ме излекуваш
Да измиеш греховете ми
Да бъде царството ти
Падаме на колене по дъските/талпите
Всички дървета
Се навеждат по насипите
Кара ме да потреперя
Бяла река,
Открадна очите ми
Никога не ги върна
Опита се да ме целунеш
И прати тръпка
По врата ми
Бяла река
Мокър,златен храм
Ти продаде ума ми
Опита се да ме убиеш
Накара ме да настръхна
Опита се да ме задържиш
С милион неща
И се опита да ме погълнеш
Да отхапеш кожата ми
Опита се да ме удавиш
И никога нямах против да плувам
Опита се да ме убиеш
И ме накара да потръпна