Аз мога да съм много радостна
и мога много да съм тъжна,
да браня истината с ярост,
след миг без нужда да излъжа.
С приятел мога да съм толкоз зла,
на дявола да заприличам
и мога с чужда скръб да плача,
врага си даже да обичам.
Чезна аз по теб по цели дни.
Ти нехаеш днес, но запомни –
някой близък ден смирен и тих
ще се влюбиш в мен, аз знам, и ти.
Когато нищо в този свят си нямам,
аз пак се чувствам най-богата,
че стига ми да имам само
в косите си пирински вятър.
И да гори под мен земята южна,
да пари пръстите ми боси.
Какво ли друго ми е нужно,
щом моя юг в кръвта си нося?
Някой близък ден смирен и тих
ще се влюбиш в мен, аз знам, и ти.