Еех, Йовано, Йованке...
И аз те дома чекам... дома да ми дойдеш...
А ти не довадяш, душо... Сърце мое, Йовано...
А те чекам, Йовано, песен да ми изпееш,
како майка сина имала.
Се що син иская - се му майка давала,
а син - болен. Болен откакто се родиа.
Да ми пееш как са разцъфтели бахчите.
Разпукали се люляци, замирисали девойки,
а он болен. Болен откакто се родиа.
Да ми пееш как и аз по мръкло лутам.
Ноч ме пие, месечина ме пие.
Нища ми ни е. Здрав съм, а болен.
Е те за туй те чекам, Йовано,
дома да ми дойдеш, а ти не довадяш, душо.
Сърце мое, Йовано... Йовано... Йовано... ееех...
~~~
Йовано, Йованке,
край Вардаро седиш, мори,
бело платно белиш,
все нагоре гледаш, душо,
сърце мое, Йовано.
Край Вардаро седиш, мори,
бело платно белиш,
все нагоре гледаш, душо,
сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке,
и аз те тебе чекам, мори,
дома да ми дойдеш,
а ти не довагяш, душо,
сърце мое, Йовано.
И аз те тебе чекам, мори,
дома да ми дойдеш,
а ти не довагяш, душо,
сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке,
твоята майка, мори,
тебе не те пуща
кай мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йовано.
Твоята майка, мори,
тебе не те пуща
кай мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йовано.
Йовано, Йовано...