Ти не си мъжът,
който ме дари с всичко,
което някога съм искала.
Ти не си мъжът,
който нахлу в живота ми
и ме обсебваше всеки, всеки ден.
Ти не си мъжът,
който казваше, че няма да си тръгне
и че не може да диша
и спи без мен.
Това бе някой, когото ти загърби
още преди много време…
Ти не си мъжът,
който да кърви заради мен –
та дори една сълза не пророни.
Ти не си онзи, който казваше,
че винаги ще е близо до мен.
Ти не си мъжът,
който ми хвърли спасителен пояс
и не си ти мъжът,
когото да съм тъй горда да наричам свой.
Ти не си онзи,
който казваше, че няма да си тръгне;
онзи, който ме накара да повярвам в себе си –
това бе някой, който бе безгрешен,
но ти го изгуби.
Ти не си мъжът,
който да кърви заради мен –
та дори една сълза не пророни.
Ти не си онзи, който казваше,
че винаги, винаги ще бъде близо до мен.
Но не ме разбирай погрешно –
макар и да изглежда тъжно,
не е съвсем лошо.
Нали разбираш –
не съм вече онова малко момиче.
Ти не си мъжът;
не си онзи, който казваше,
че винаги, винаги ще е близо до мен.
Той бе всичко, разбери –
накара ме да повярвам в себе си
и казваше, че винаги, винаги ще е близо до мен.