Върнах се у дома
и ти все още седиш.
Червеният диван
никога не е бил така неудобен,
а стаята – така студена.
Лепенката на устата ти
забавя дишането ти.
Въжето все още е стегнато,
напрежението става така осезаемо (така осезаемо)
така непоносимо, така непоносимо.
Обичаш ме, защото те мразя.
(Всичко освен любов.)
Обичаш ме, защото те мразя.
(Всичко освен любов.)
Съжалявам, ако съм преминала границата.
Знам, че полудях, но
винаги си в мислите ми,
обсебен от себе си и мен.
Да обичаш е по-трудно отколкото мислиш.
Съжалявам, ако съм повишила тон,
никога не съм искала да те нараня,
но нямах избор.
Никога не ме лъжи,
защото съм по-умна отколкото мислиш.
Обичаш ме, защото те мразя.
(Всичко освен любов.)
Обичаш ме, защото те мразя.
(Всичко освен любов.)
Няма бягство,
няма вина и няма срам,
преминавах границата,
това ли е краят?
Няма бягство,
дори изплашен да си,
ще те направя мой
завинаги.
Обичаш ме, защото те мразя.
(Всичко освен любов.)
Обичаш ме, защото те мразя.
(Всичко освен любов.)
Няма бягство,
няма вина и няма срам,
преминавах границата,
това ли е краят?
(Обичаш ме, защото те мразя.)
защото няма бягство,
дори изплашен да си,
ще те направя мой
завинаги.
Обичаш ме, защото те мразя.