You'll Never Leave Harlan Alive [Bulgarian translation]

В дълбоките, тъмни хълмове на източен Кентъки,

там е мястото, до където проследих рода си.

И там върху един надгробен камък на склона прочетох:

„Никога няма да напуснеш Харлан жив”

Бащата на дядо ми се е спуснал по

планината Катаринс

и помолил Тили Хелтън да стане негова жена.

Казал й: „Не искаш ли да се измъкнеш заедно с мен от устата

на тази долина?

Иначе никога няма да напуснем Харлан живи.”

Където слънцето изгрява около 10 часа сутринта

и залязва някъде към 3 часа следобяд.

И пълниш чашата си с каквато там горчива напитка пиеш.

И прекарваш живота си в мисли как да се измъкнеш от там.

Никой не е знаел, че имало въглища в тези планини,

докато не пристигнал един човек от североизтока.

Размахвайки банкноти от по сто долара той казал: „Ще ви платя за вашите минерали.” Но той така и не напуснал Харлан жив.

Баба разпродала всичко на безценица и се преместили на запад

от Пайнвил.

В една ферма, където се извивала голямата река Ричланд.

Обзалагам се, че са танцували жига, смеели са се и са пеели нова песен: „Кой каза, че никога няма да напуснем Харлан живи?”

Но настанали тежки времена и тютюнът не се продавал.

И старият дядо знаел какво трябва да направи, за да оцелеят.

Той отишъл и започнал да копае въглища в Харлан.

И изпращал парите на баба.

Но никога не напуснал Харлан жив.

Където слънцето изгрява около 10 часа сутринта

и залязва някъде към 3 часа следобяд.

И пълниш чашата си с каквато там горчива напитка пиеш.

И прекарваш живота си в мисли как да се измъкнеш от там.

Където слънцето изгрява около 10 часа сутринта

и залязва някъде към 3 часа следобяд.

И пълниш чашата си с каквато там горчива напитка пиеш.

И прекарваш живота си изкопавайки въглища от дъното на гроба си.

В дълбоките, тъмни хълмове на източен Кентъки,

там е мястото, до където проследих рода си.

И там върху един надгробен камък на склона прочетох:

„Никога няма да напуснеш Харлан жив”