Ти влизаш в главата ми,
и оставаш като натрапчив рефрен,
и откривам че танцуваш в мислите ми,
като мехурчета в чаша шампанско.
Ти ме удряш в главата
като глътка пенлива бургундска бира,
и всяко споменаване на името ти
ме възбужда като коктейл или два.
Вълнението при мисълта,
че може понякога да искаш същото,
ме омайва.
Тогава си казвам, "Вземи се в ръце,
Не виждаш ли, че това никога няма да стане?"
Ти влизаш в главата ми
с усмивка, която покачва температурата ми,
като лято с хиляди месеца юли,
ти отравяш душата ми с очите си.
Въпреки че съм сигурна че това мое сърце
няма и най-малък шанс в тази луда любов,
ти влизаш в главата ми,
ти влизаш в главата ми.